Да поговорим откровено за депресията и последствията от нея върху менталното здраве. Често подценявана, депресията засяга над  300 млн. души по целия свят и е сред водещите причини за загуба на трудоспособност в глобален мащаб. 

Аз съм Ани Владимирова и съм психолог с дългогодишна практика. В рубриката „Откровено за депресията“ отговарям на въпросите, свързани с депресията и митовете, които я съпътстват.  

Грешните схващания за депресията са много. Сред тях например е вярването, че депресията не е реално състояние, а просто отказ от отговорности и слабост. Друго погрешно схващане е, че депресията винаги се развива вследствие на травмиращо събитие. Също така, че хората с депресия трябва до края на живота си да пият лекарства или че трябва да са постоянно заети, за да „не мислят за депресията“. 

Много често в практиката се случва, ако в семейството единият от партньорите има депресивна симптоматика, да получава лавина от упреци от типа, че не може да се грижи за децата или че домът е напълно запуснат, че е мързелив и скучен, недоволен и черноглед… По този начин се възпрепятства и диагностицирането, и лечението. „Обвиняемият“ започва да се измъчва и да трупа още повече емоционална тежест и себеотхвърляне. Това е правият път към по-силна изява на депресията и може да повиши суицидния риск.

За да се отърсим от стигмата по отношение на депресията и да преодолеем заблудите, свързани с нея, е добре да следваме тези простички правила: 

  • Ако негативното емоционално състояние се разпростира върху всичко в живота, променя навици и активност и продължава повече от месец, задължително трябва да се посети специалист – психолог, а впоследствие и психиатър. 
  • Да, депресивният епизод може да отшуми за 6-8 месеца, докато с лечение – за 2-3месеца, но без лечение в около 10% от случаите се покачва риска от хронифициране, задълбочаване на състоянието и трудна обратимост на  процесите. Самозалъгването и насилването за действия не помагат. 
  • Всеки може да премине през депресивен епизод и това не е свързано със слабост на личността. Не е повод за срам!