Констатации от ретроспективен генетичен анализ на случаите на рак на хранопровода показват, че мутациите на зародишна линия в гени, свързани с рака, могат да бъдат по-чести, отколкото се оценяваше преди, особено за лица с рак на стомаха.

За статия, публикувана в JAMA Network Open, изследователи от Memorial Sloan Kettering Cancer Center (MSK) и на други места анализираха данните от MSK-IMPACT на последователността на проби с нормални тумори от 515 индивида с езофагогастрален рак, идентифицирайки вероятни патогенни промени в зародишната линия повече от 80 пациенти. Вариантите на зародишната линия включват мутации в гени за риск от рак с умерена и висока проникване като BRCA1, BRCA2, ATM, CDH1 и MSH2.

Но вариантите на риска от зародишна линия не са еднакви за всички случаи, докато близо 20% от пациентите с рак на стомаха са имали вероятни патогенни или патогенни варианти в своите проби от зародишна линия, такива промени се появяват в зародишни линии от малко над 14% от хората с гастроезофагеален кръстовище или GEJ, рак и близо 11% от пациентите с рак на хранопровода .

Подобен модел се поддържа за рискови варианти в свързаните с рака гени, считани за умерено до високо проникване, отбеляза екипът. Патогенни или вероятни патогенни варианти в тези гени са открити в 29 от 243 случая на рак на стомаха, но само в осем от 111 случая на рак на хранопровода.

Свързаните с рака варианти на зародишна линия също са свръхпредставени при пациенти, диагностицирани на възраст под 50 години, съобщават изследователите, предполагайки, че те могат да допринесат за ранни форми на рак на хранопровода

„Този голям ретроспективен анализ предполага, че вариантите на патогенна зародишна линия могат да бъдат значително по-чести при рак на стомаха, отколкото при рак на хранопровода, като GEJ туморите имат междинно разпространение“, съ-старши автори Zsofia Stadler и Yelena Janjigian, и двамата изследователи в MSK, и техните съ- автори съобщават. Те добавиха, че подобни варианти са по-често срещани и при пациенти с рак на хранопровода, диагностициран на или преди 50-годишна възраст, „въпреки че това наблюдение е от гранично значение и трябва да бъде потвърдено.“

Екипът твърди, че тези резултати сочат към потенциална необходимост от разширяване на тестовете за зародишна линия извън случаите на предполагаем наследствен рак, особено след като повече от три четвърти от лицата, включени в проучването – и повече от 55 процента от тези с рискови варианти в гени с умерена или висока пенетрантност – не отговарят на съществуващите клинични насоки за тестване на зародишни линии въз основа на тяхната лична или фамилна история.

„Предвид неадекватната чувствителност на съществуващите клинични насоки, както и бариерите пред достъпа до генетична оценка, това проучване предполага, че всеки пациент с рак на стомаха в САЩ, който се подлага на генетично изследване на соматични тумори, също трябва да се подложи на тестване на зародишни линии“, пишат авторите и добавят че резултатите от такова тестване могат да повлияят на препоръките за скрининг за членове на семейството на пациенти с рак на стомаха.

Изследователите не откриха доказателства за по-стабилни платинови химиотерапевтични отговори при пациенти с рак на хранопровода, носещи варианти на зародишна линия в BRCA1 / 2 или други гени в хомоложна рекомбинация или пътища за възстановяване на увреждане на ДНК.

В придружаващ коментар в JAMA Network Open изследователят по клинична генетика на Fox Chase Cancer Center Майкъл Хол и колегите нарекоха усилията „важен принос към нашето разбиране за това как вариантите на зародишната линия се разделят заедно с диагнозата [рак на хранопровода].“ По отношение на универсалното тестване на зародишна линия за пациенти с рак на стомашно-чревния тракт обаче те предупредиха, че панелният тест може да разкрие варианти на зародишна линия, които информират за риска на някои пациенти от други видове рак, без да обясняват непременно защо са развили езофагогастрален рак или насочват терапевтичните стратегии.

Ние от НМ Дженомикс също поставяме индивидуалния риск и персонализиран подход на първо място. Изследвания за проследяване и оценка ефективността на терапия при пациенти с онкологични заболявания според индивидуалния профил на заболяването могат да се окажат ключов и решаващ фактор за много хора. Разберете повече за онкологичните изследвания ТУК.