Да поговорим откровено за депресията и последствията от нея върху менталното здраве. Често подценявана, депресията засяга над 300 млн. души по целия свят и е сред водещите причини за загуба на трудоспособност в глобален мащаб.
Аз съм Ани Владимирова и съм психолог с дългогодишна практика. В рубриката „Откровено за депресията“ отговарям на въпросите, свързани с депресията и митовете, които я съпътстват.
Депресията не е просто емоция! Нашето съзнание дава определения на усещанията ни, но истината е, че депресивните състояния имат много дълбоки корени и биохимична логика, която не се променя с така популярния български лозунг: „Стегни се!”.
Тук роля имат факторите, на които сме били подложени по време на пренаталното ни развитие и непосредствено след раждането ни, както и началните етапи от развитието. Тогава се програмират нормите ни на реакция и начина, по който отговаряме на стресовите фактори.
Има много видове депресия, но общото между всички е, че оста на стреса реагира много бурно. Тази ос започва в хипоталамуса, в който определени невронни клетки изпращат до хипофизата кортикотропин. Тогава хипофизата активира надбъбречните жлези и те освобождават кортизол. Ако всичко е в норма, чрез кортизола ние преживяваме екстремните ситуации успешно.
Но, ако вследствие на неврофизиологията ни или ранни травматични събития, остта на стреса ни е хиперактивна, то при травмиращи, неочаквани, трудни събития ще се секретират твърде много количества от кортикотропин и кортизол. В този случай се стига до депресия. Това обяснява защо едни хора могат да са устойчиви при тежки кризи, а други потъват в депресивната симптоматика от значително леки събития.
От всичко описано по-горе идва логичното заключение, че депресията не отшумява лесно, защото биохимията, неврофизиологията и всички съпътстващи процеси не могат да се изтрият с магическа гума. Те променят мисленето, процесите на вземане на решения, когнитвните ни способности, общуването, интимността, физическите ни усещания, хранителните навици, възприятието за време, хормоналният ни статус, качеството на съня и накрая изцяло качеството ни на живот.
За щастие, днес персонализираната медицина има все по-уместна намеса в откриването на индивидуалните причини за депресията и съответното изработване на оптимален за индивида механизъм за лечение. Занемаряването на депресивната симптоматика може да доведе до суициден риск. Често близките на страдащите от депресия, а дори и самите потърпевши от нея, неглижират самоубийствената тенденция.
При липса на адекватно лечение, самоубийствата идват като много бърз краен резултат. Именно това трябва да ни кара да сме особено внимателни и прецизни в отношението ни към депресията и да търсим навременна и адекватна терапия.