Човешкият чревен микробиом (колекцията от микроорганизми – бактерии, гъби, дрожди, вируси, археи (примитивни едноклетъчни организми), еукариоти, протозои, обитаващи чревния тракт) е от съществено значение за доброто здраве и имунната система и играе важна роля в двупосочната комуникация между червата и мозъка. Въз основа на доказателства от научни проучвания, чревният микробиом е свързан с метаболитни нарушения, като затлъстяване, захарен диабет и невропсихиатрични разстройства – шизофрения, аутистични разстройства, състояния на тревожност и депресия.
Натрупаното през последните години познание, че микробите, живеещи вътре в нас, превъзхождат количествено клетки на тялото ни, обърна представата ни за себе си наопаки. Както е известно, чревният микробиом тежи около 2 кг (повече от 1,4-килограмовия човешки мозък) и може да има също толкова голямо влияние върху телата ни.
През последните години няколко научни изследвания в областта на неврологията доказват значението на микробиома в развитието на мозъчните системи. Последните проучвания показват, че микробиома може да активира имунната и централната нервна система, включително коменсални (наричат се също “добри” бактерии и се конкурират за храната и пространството с патогени (“вредни”) организми) и патогенни (“вредни”) микроорганизми в стомашно-чревния тракт. Чревните микроорганизми са способни да произвеждат и доставят невроактивни вещества като серотонин и гама-аминомаслена киселина, които действат върху оста „черва – мозък“. Предклиничните изследвания при гризачи предполагат, че някои пробиотици имат антидепресантно и анксиолитично (противотревожно) действие. Ефектите могат да бъдат постигнати чрез участието на имунната система или на невроендокринните системи.
Стомашно-чревният тракт е най-големият имунен орган. Микроорганизмите, живеещи в червата, могат да повлияят на невроните и мозъка чрез различни механизми:
1.Веществата, секретирани от микроби в червата, могат да проникнат в кръвоносните съдове за директно пренасочване към мозъка.
2.Микробите подбуждат невроподни клетки в лигавицата на червата, които стимулират блуждаещия нерв, свързан директно с мозъка.
3.По-косвено микробите активират ентероендокринните клетки в лигавицата на червата, които отделят хормони в тялото.
4.Още по-косвено, чревните микроби влияят на имунните клетки и възпалението, което също е доказано, че може да повлияе на мозъка.
Интересна е и взаимовръзката между храненето и микробиома. Например, въглехидратната ферментация води до образуването на късоверижни мастни киселини, които влияят на мозъчните функции, като навлизат в системната циркулация.
Епидемиологичните изследователи откриват интригуващи връзки между чревните и мозъчните разстройства. Например, много хора със синдром на раздразнените черва също са диагностицирани с депресия, хората с прояви от аутистичния спектър са склонни да имат храносмилателни проблеми, а при хората с болест на Паркинсон е наблюдавана констипация (запек).
Връзката между микробиома и състоянията на тревожност и/ или депресия е проучена главно с помощта на животински модели. Campylobacter jejuni е вид бактерия, прилагана перорално на плъхове в субклинични дози, като приемът й води до подобно на тревожност поведение без да се наблюдава имунен отговор. Експериментално повишените отговори на „оста на стреса“ (ос хипоталамус-хипофиза-надбъбречна жлеза, HPA) и съответно депресиятa при плъховете, са „обърнати“ чрез прилагане на друга бактерия – Bifidobacterium infantis , която се среща предимно в чревния тракт на новородени и в състава на пробиотични лекарства. Тази бактерия се определя като „психобиотик“ поради нейните антидепресивни ефекти.
При плъхове връзки между микробиома и поведение, характеризиращо се с тревожност, са показани в много проучвания. Например, приложението на бактериите Lactobacillus helveticus и Bifidobacterium longum води до намаляване на тревожността (отчетено чрез ниски резултати при тестове за тревожност). В друг експеримент плъхове, на които е даван Lactobacillus rhamnosus в продължение на 28 дни, показват подобрение в резултатите за оценка на тревожност и депресия.
Всички описани по-горе случаи потвърждават наличието на тясна връзка между микроорганизмите, обитаващи стомашно-чревния тракт на всеки индивид и влиянието му върху различни неврологични и психични състояния, включително тревожност и депресия.
Бъдещoто дълбоко навлизане в молекулярните детайли на взаимодействията между организма и чревния микробиом е предпоставка за откриването на нови терапевтични опции и е допълнителна възможност за контрол и повлияване на много състояния и болести. Съставът на микроорганизмите (качествен и количествен) в червата на всеки индивид е специфичен и има отношение към функционирането на организма като цяло. Имайки предвид ключовата роля на микробиома, вече са налични и достъпни възможности за изследване на микробиома и предприемане на съответни стъпки за балансирането му при необходимост. Регулирането на чревния микробиом с помощта на хранителен режим/ диета, пробиотици и фекална микробиомна трансплантация (FMT) може да има важни ползи и да е благоприятен фактор за предотвратяване и лечение на психиатрични заболявания като депресия и тревожност.
Източници:
https://www.ncbi.nlm.nih.gov/pmc/articles/PMC4662178/
