Представете си делничен ден на една гара – секторите и гишетата са залети от различни хора, които бързат да се качат и да стигнат вкъщи или са развълнувани от предстоящата им почивка. Така би изглеждал и вашият микробиом на микроскопско ниво, обитаем от трилиони микроорганизми от хиляди различни видове с разнообразни функции.
Микробиом е термин, който означава генома на всички микроорганизми, живеещи във и върху всички гръбначни животни. Чревният микробиом се състои от геномите на микроби, обитаващи червата – бактерии, вируси и гъбички.
При здрав човек тези микроорганизми съжителстват мирно и действат в синхрон, като най-голям брой от тях се среща в тънкото и дебелото черво, но също така и в цялото тяло. Микробиомът дори е обозначен като поддържащ орган, тъй като играе много ключови роли в насърчаването на гладкото протичане на ежедневни функции от човешкото тяло.
Всеки човек има изцяло уникална мрежа от микроорганизми, която изначално се определя от неговото ДНК. Човек за първи път има пряк контакт с микроорганизми като бебе, по време на раждането в родовия канал и чрез майчината кърма. На какви точно микроорганизми е изложено бебето зависи единствено от видовете такива, открити в майката. Доказана е връзката между микробиома, който е предаден на бебето при раждането и неговото последващо развитие и имунитет. Точно заради това състоянието на микробиома при бременните майки е от толкова съществено значение – тя ще предаде тези микроби на своето бебе. По-късно влиянието на околната среда и диетата могат да променят микробиома, за да бъдат или полезни за здравето, или да изложат индивида на по-голям риск от заболяване.
Ролята на витамин Д в човешкия организъм
Ролята на витамин Д в човешкия организъм е от съществено значение поради няколко причини, включително поддържане на здрави кости и зъби. Той може също така да предпазва от редица заболявания и състояния. Факторите на околната среда (напр. намалено ултравиолетово облъчване и замърсяване) и промените във факторите на начина на живот (напр. намалена физическа активност на открито и/или прием на недостатъчно богата на витамин Д храна) са причина за дефицит на витамин Д и следователно водят до рисковете от различни заболявания, свързани с тази липса. Стотици гени са пряко или косвено свързани с витамин Д. Генетичните и геномните проучвания, фокусирани върху тези гени и върху микробиома, ще предоставят нови прозрения за ролята на витамин Д в здравето и заболяванията.
Витамин Д може да се приема под няколко различни форми, но стандартните кръвни тестове откриват само един негов неактивен предшественик, който може да се съхранява в организма. За да използва витамин Д, тялото трябва да метаболизира предшественика му до активната му форма.
Многобройни проучвания показват, че хората с ниски нива на витамин Д са изложени на по-висок риск от рак, сърдечно-съдови заболявания, по-тежки инфекции с COVID-19 и други заболявания. И все пак, важно е да споменем, че най-голямото рандомизирано клинично проучване до момента, с повече от 25 000 възрастни, стига до заключението, че приемането на добавки с витамин Д няма ефект върху здравните резултати, включително сърдечни заболявания, рак или дори здравето на костите.
Изследователи и сътрудници от Калифорнийския университет в Сан Диего наскоро демонстрират при група от възрастни мъже, че съставът на чревния микробиом на човек е свързан с нивата на активен витамин Д.
Открито е, че микробиомното разнообразие – различните видове бактерии в червата на човек, е тясно свързано с активния витамин Д, но не и с предшественика му. Точно поради тази причина, евентуален дефицит на витамина може да бъде свързан главно със състоянието на чревния микробиом. В допълнение, към откриването на връзка между активния витамин Д и общото разнообразие на микробиома, изследователите също така отбелязват, че 12 конкретни вида бактерии се появяват по-често в чревните микробиоми на мъже с голямо количество активен витамин Д. Повечето от тези 12 бактерии произвеждат бутират – полезна мастна киселина, която помага да се поддържа здравето на лигавицата на червата. Тези скорошни проучвания показват, че няма значение колко витамин Д се синтезира под въздействие на слънчева светлина или получавате под формата на добавки, нито какво количество от него може да съхрани организмът. Важното е колко добре тялото ви е способно да метаболизира витамин Д до активната му форма.
Според екипа, провел изследването, са необходими повече проучвания, за да се разбере по-добре ролята на бактериите в метаболизма на витамин Д и да се определи дали намесата на ниво микробиом може да се използва за оптимизиране на настоящите лечения за подобряване на резултатите върху здравето на костите, други системи и процеси в човешкото тяло.
Наличната до момента информация насочва вниманието към значимостта на поддържането на балансиран микробиом и ролята му в усвояването на полезни и нужни за човешкия организъм вещества.
Източници:
https://dictionary.cambridge.org/dictionary/english/microbiome
https://www.hsph.harvard.edu/nutritionsource/microbiome/
https://www.ncbi.nlm.nih.gov/pmc/articles/PMC6168421/
https://www.sciencedaily.com/releases/2020/11/201130131356.htm
