Отвъд тревогите – кога тревожността е диагноза?

Да, когато се тревожите прекалено много, това може да е знак, че имате една често срещана диагноза – тревожност или генерализирано тревожно разстройство (ГТР).

Случва ли Ви се е да чувствате, че стомахът Ви се свива и Ви е трудно да дишате, че сърцето Ви бие учестено и подобни ситуации се повтарят отново и отново? Пречат ли тези състояния на концентрацията Ви, идват ли сякаш от нищото, примерно – докато водите рутинен разговор по телефона? Случва ли Ви се системно да не можете да спите, защото премисляте отново и отново ситуации от ежедневието? Ако не бъдат овладени, тези състояния могат значително да изменят живота Ви, ежедневното Ви функциониране, могат да доведат до това да напуснете работа, да търсите изолация и значително да влошите качеството си на живот.

Разбира се, не всяко състояние на тревожност е диагноза. Всеки има моменти, в които се притеснява относно развитието на различни ситуации, когато изпитва съмнение дали ще се справи с ежедневните предизвикателства в живота си, дори моменти, в които изпитва страх за бъдещето си. Тревожността нараства особено в периоди на големи промени –  при смяна на семейното положение, при значителна професионална промяна, при поемане на родителската роля, при сериозни житейски ситуации, с които трябва да се справим без достатъчно подкрепа и т.н. Ежедневният стрес също носи своите моменти на тревога.

Но „обичайната“ тревожност като цяло има причина и отминава с разрешаването на проблема или приключването на тревожната ситуация.

Какво представляват тревожните разстройства и как се проявяват? Какво е генерализирано тревожно разстройство (ГТР)?

Има различни видове тревожни разстройства, но сред най-застъпените са генерализираното тревожно разстройство (ГТР), паническото разстройство и различните патологични състояния, свързани със страхове (фобии).

За генерализирано тревожно разстройствоговорим, когато сте прекалено тревожни и това състояние е упорито – запазвате състояние на тревожност, дори когато няма конкретна причина, за която да се тревожите. Заедно с това, се опитвате да предвидите и планирате всяка една възможност за развитие на различни ситуации. Това е изтощително за психиката Ви, а може да навреди и на физическото Ви здраве – да се появят проблеми със съня, раздразнителност, трудност да се поддържа концентрация, поради силна превъзбуда и безпокойство.

Симптомите,които говорят за генерализирано общо разстройство (ГТР), трябва да се наблюдават в продължение наняколко месеца, без да отшумяват и да включват:

  • Видимо безпокойство, нервност;
  • Умора;
  • Раздразнителност;
  • Препускащи тревожни мисли, които трудно могат да се овладеят;
  • Проблеми със съня;
  • Напрежение в мускулите, което може да доведе до гадене.

В основата на тревожността стои фундаментален механизъм за оцеляване, така нареченият отговор „бий или бягай“, който се задейства, когато се почувствате застрашени. Тревожността е като алармиращ механизъм, който може да бъде задействан от реална опасност, но и просто от нещо, което единствено субективно възприемаме за опасно.

Хората с генерализирано общо разстройство постоянно развиват в мислите си сценарии от типа: „какво ще стане, ако…“, което води до провокиране и ескалиране на още и още тревожност. Веднъж започнала, тревогата не може да бъде овладяна. Не помагат съвети като: „Просто се успокой“, „Не вземай нещата толкова на сериозно“, ‚Недей така, че ще се разболееш“.

Учените не са сигурни защо някои хора са по-склонни към генерализирано общо разстройство от други. Знае се, че до някаква степен по-високият риск частично може да се обясни с генетична предразположеност. Генерализираното тревожно разстройство (ГТР) често се съчетава с други заболявания като депресия например и жените са два пъти по-засегнати от мъжете.  Майк Уард, психотерапевт и основател на Лондонската клиника по тревожност казва, че факторите за това състояние са много – от генната експресия и раннофамилните отношения до индивидуалните модели на мислене. ГТР не е просто резултат от причинно-следствена връзка.

Симптомите на тревожно разстройство могат да са сходни на тези на други заболявания – например обструктивно белодробно заболяване, коронарно артериално заболяване или хипертиреоидизъм. Възможно е човек да има и двете – и тревожност, и някое от описаните медицински състояния, но тревожността да бъде пренебрегната и оставена без лечение като „по-малък“ проблем. Тревожността и депресията често съпътстват тежки здравословни състояния, но остават нелекувани на фона на по-сериозния проблем. Всеизвестна истина е обаче, че когато човек е в по-добро психично здраве, има повече сили и мотивация да се справи с тежък здравословен проблем, а те са ключови за успеха в справянето с него.

Добре е да се знае, че е възможно също различни медикаменти да предизвикат симптоми на тревожност – някои лекарства за високо кръвно налягане, хормонални препарати, стероиди и антидепресанти, а също и препарати без лекарско предписание като капки за нос и други,  съдържащи кофеин, примерно някои сиропи за кашлица.

Много хора считат, че тревожността не е истински проблем на психичното здраве, защото всички се тревожат. Има случаи на пациенти, които едва след десетина години на поддържане на симптомите на тревожност, решават да потърсят медицинска помощ.

Хората се притесняват да потърсят помощ, независимо от огромните негативни ефекти, които този вид заболявания могат да имат върху живота им.

Има много повече жени, диагностицирани с ГТР, отколкото мъже. Не са изяснени причините за това, но част от тях включват липсата на готовност у мъжете да потърсят професионална или социална подкрепа при психологически или емоционални проблеми. Роля за това има стигмата в обществото.

В България за съжаление все още присъства стигма за психиатричните заболявания. Тя значително възпрепятства навременното диагностициране и лечение на случаи, в които хората биха имали значителни ползи и подобрение от включването на необходимата специализирана помощ от психиатри, терапевти и психолози. Липсва и достатъчно информираност какво може да се направи при едно такова състояние и хората се чувстват безсилни срещу продължителните симптоми на болестта.

По данни на Националния център по обществено здраве и анализи, 11,4% от българите страдат от някаква форма на тревожно разстройство.Това е почти двойно в сравнение с разстройствата на настроението като депресия и афективните състояния (6,2%).

Как се лекуват тревожните разстройства и в частност генерализираното общо разстройство?

При леки форми на ГТР, промени в начина на живот могат да помогнат значително. Може би най-важната би била, ако започнете да спортувате или да правите упражнения. Изследователи от университета в Принстън са установили, че физическата активност реорганизира мозъка по начин, по който намалява отговора му към стреса, което намалява вероятността тревожността да пречи на нормалната мозъчна функция. Много добър избор е йогата, тъй като помага за облекчаване на физическото напрежение. Може да изберете и друг тип физически упражнение – всеки спорт, който Ви изморява,  Ви помага да спите по-добре. Сънят е от много ключово значение. Липсата на добър сън допринася за прекомерното безпокойство.   

За лечение на по-сериозно тревожно разстройство, най-често е необходимо съчетаването на лечение с медикаменти и допълнителна терапия с психолог/психотерапевт. Ако пренебрегнете проблема, твърде възможно е той да се задълбочи и допълнително да влоши качеството Ви на живот. Нерядко ГТР се съчетава с депресия и може да прерасне в клинична депресия.

Най-често се назначава лечение с медикаменти от една или повече лекарствени групи, според конкретната клинична проява на пациента. Назначаването на терапия с антидепресанти се прилага, тъй като се счита, че част от причината за проявите на тревожни разстройства са ниските нива на серотонин. За да се овладеят симптомите на тревожност, се използват и анксиолитици, а също и хранителни добавки, които да компенсират системни дефицити на елементи в организма, които могат да стоят в основата на ГТР. Проблем при медикаментозното лечение е, че психиатърът няма как да знае предварително как Вашият отганизъм ще взаимодейства с лекарствата, което неизменно обуславя процес проба-грешка в достигането до най-подходящото лечение. Този процес може да Ви демотивира да се лекувате.

Фармакогенетичният тест GENECEPT ASSAY® може да помогне да се намали процесът проба-грешка в лечението Ви.

С помощта на теста, Вашият лекуващ лекар може да приложи персонализиран (прецизен) подход в назначаването на терапия, за да се стигне по-бързо до подобряване на състоянието Ви. Тестът изследва специфични генетични варианти, които позволяват  да се открият индивидуално за Вас терапии, за които е по-вероятно да имат очаквания лечебен ефект и  да се назначи подходящата терапевтична доза. Тестът дава на Вашия лекар информация в аванс за това, при кои медикаменти може да не се постигне очакваната ефективност и при кои могат да се очакват изявени странични ефекти, конкретно за Вас.

Проведено медицинско проучване с 685 пациента, на които е направен тестът, показва, че той е изключително полезен за пациенти, резистентни на лечение (връзка). В това проучване 69% от включените пациенти са имали две или повече предходни неуспешни лечения. След три месеца лечение с медикаменти, подбрани на база резултата от Genecept Assay, се отчита клинично измеримо подобрение при 91% от пациентите.

Потърсете помощ сега!

Обърнете се към нашия екип за повече информация! Тел: 0888 018 722