Действието на определени лекарствени вещества върху организма на човека зависи от множество фактори, сред които и генетични. Това важи с пълна сила и в случаите, когато говорим за лечение на онкологични заболявания чрез химиотерапия. От особена важност при провеждането на терапия с веществото флуороурацил е DPYD гена. Каква е причината?
Флуороурацилът e химиотерапевтично средство и се прилага при лечението на определени ракови заболявания. Той се метаболизира от ензима дихидропиримидин дехидрогеназа (DPD), кодиран от именно DPYD гена. Мутации в този конкретен ген причиняват липсата на функция на ензима дихидропиримидин дехидрогеназа.
През 2020 г. Европейската агенция по лекарства (EMA) издаде препоръка всеки пациент да бъде тестван за дефицит на ензима дихидропиримидин дехидрогеназа (DPD) преди започване на лечение с флуороурацил, прилаган чрез инжекция, инфузия или с лекарствените средства капецитабин и тегафур.
За кого е предназначено DPD тестването?
Има няколко варианти на DPYD гена, които могат да доведат до намаляване или дори до пълно неутрализиране на DPD активността, което прави провеждането на подобен тест изключително важно.
Статистиката показва, че пациентите, носители на тези генетични варианти са изложени на висок риск от тежка или фатална флуороурацилна токсичност вследствие на провежданото лечение. Доказано е, че значителна част от общата популация има дефицит на DPD, който е необходим именно за разграждането на флуороурацила и свързаните с него лекарства.
В резултат при провеждане на лечение със споменатите лекарствени средства, медикаментът се натрупва в организма, което може да доведе до тежки и животозастрашаващи странични ефекти. Сред тях са неутропения, невротоксичност, тежка диария, стоматит и др. DPD има широк диапазон на ензимна активност, с пълна липса на действие при до около 0.5% , и частичен дефицит при до около 9% от общата популация.
Каква информация дава DPD тестването?
На първо място тестването идентифицира пациентите с по-висок риск от токсичност. Така те могат да бъдат лекувани по-безопасно, с по-ниска доза от лекарственото вещество и по този начин да се избегнат потенциалните рискове. Нещо повече, това позволява значително се намали вероятността от вече споменатите тежки странични ефекти, при които в определени случаи се стига дори до невъзможност за продължаване на терапията.
DPD тестването идентифицира и пациентите, при които рисковете налагат избягването на медикамента. Според препоръките на Европейската агенция по лекарства (EMA) тестването за DPD може да се извърши по две методики: генотипно – изследване за установяване на мутации в DPYD гена и фенотипно – изследване на концентрации на урацил в плазма. Последващата интерпретация на теста може да бъде от ключово значение за терапията, която ще бъде приложена на пациента. Разберете повече като отправите запитване през нашата контактна форма ТУК.
