Да поговорим откровено за депресията и последствията от нея върху менталното здраве. Често подценявана, депресията засяга над 300 млн. души по целия свят и е сред водещите причини за загуба на трудоспособност в глобален мащаб.
Аз съм Ани Владимирова и съм психолог с дългогодишна практика. В рубриката „Откровено за депресията“ отговарям на въпросите, свързани с депресията и митовете, които я съпътстват.
След повече от година на изолация, строги ограничения и безброй отложени (или откровено провалени) планове мнозина от вас се чувстват сякаш в застой и това е нормално. Новите социално-икономически условия, в които живеем оставиха мнозина без работа, активност, развитие… Нарасна броят на най-големите стресори – физическата загуба на близки хора, разпадането на бракове и партньорства… Именно този период се оказа своеобразен лакмус и ни показа, че липсата на себеактуализация, усещане за полезност и свързаност провокират много тежки депресивни състояния, предхождани от интензивни тревожни разстройства.
Как да различим депресията от временно неразположение и към кои групи хора на насочим вниманието си? Тенденцията се прояви първо при тези, които са чувствителни и раними като неврофизиология, при самотните и при хората с различни видове заболявания. Всъщност човешкото същество има потребност от цел и смисъл, от сигурност и свързаност, от свобода…
Активираният инстинкт за самосъхранение, вследствие на COVID-19, в комбинация с наложената необходимост да се живее инертно и еднообразно до такава степен изтощиха хората, че голяма част от тях посегнаха към алкохола, емоционалното хранене, станаха агресивни и уморени. След това депресията стана абсолютен хегемон.
Изводът се наложи от само себе си – а именно, че в какъвто и застой да се налага да живее човек, е нужно да си зададе няколко важни въпроса за линиите в поведението си: Как се движи? Как се храни? Как създава заетост за мозъка си? И не на последно място – как да подържа контактите си.
Така повечето хора осъзнаха, че физическата активност трябва да е навик, без да е нужно да е екстремна. Че трябва да се храним в режим, за да няма дефицит за органите, системите и мозъка. Да намираме начини да учим постоянно – дали чрез филми или чрез книги, музика и всякакви дигитални канали, но не и да блуждаем. Да споделяме.
На финала на тази рубрика искам отново да подчертая, че всеки от нас може и в повечето случаи е преминавал през депресивни епизоди. И да – периодите на застой могат да ни тласнат към депресия, но ако осъзнаем, че ние или наш близък е поел към това мъчително страдание и вземем мерки навреме, то ще преминем успешно през поредното житейско изпитание. Затова в такива моменти си спомнете за думите на един жив класик – американският психиатър Ървин Ялом : “За да израсте високо и гордо, дървото се нуждае от бури!”