Важността на чревната микрофлора при децата
Не само при възрастните, но и при децата здравословната микрофлора чревен микробиом) е важна, защото нарушавайки микрофлората бебето или детето, то това състояние на дисбаланс (дисбиоза) може да продължи с години и да доведе до различни проблеми като астма, алергии, заболявания на имунната система, наднормено тегло и екземи. (1,2)

И обратното, здравата микрофлора при децата може да гарантира по-силен имунитет, да се бори с патогени и вируси, да предотвратява алергии и да способства за добро храносмилане, както и за здравословно развитие и растеж. Важно е да знаете, че чревния микробиом на децата може да се изгради естествено, без необходимост от „пречистване“. В тази статия ще научите каква роля играят здравето на майката и околната среда на детето и как можете позитивно да повлияете и изградите добра чревна микрофлора на детето си.

Каква роля играе чревния микробиом на майката за детето?
Още преди раждането, микробиома на фетуса се влияе от околната среда в утробата на майката. Нездравословен начин на живот, като пушене, неуравновесено хранене, липса на движение и високо ниво на стрес и приемане на антибиотици се отразяват негативно на микробиома на майката и следователно и на микробиома на детето. Съставът на майчиното мляко също се влияе, затова здравословният начин на живот след раждане и по време на кърмене, има положителен ефект върху бебето. (7)

Как бременните и кърмещите майки могат да изградят чревната флора на детето си: (7)
– Обърнете внимание на балансираното хранене: диетата ви трябва да бъде висококачественоа, с богато съдържание на фибри и пребиотици.
– Ограничавайте натрапчивите вещества и химични добавки: приемането на антибиотици трябва да бъде ограничено (ако е възможно).
– Подкрепете имунната система: осигурете здравословни количества на протеин и витамини (В12, К, D) във вашата диета.
– Наблягайте на сезонни и свежи продукти: те са богати на витамини и обикновено не се подлагат на допълнителна обратка за съхранение.

Кои храни са подходящи за директно изграждане на чревния микробиом?
Някои храни стимулират здравословната чревна микрофлора. Сред тях особено се отличават храните с пребиотици и пробиотици. Пребиотичните храни съдържат компоненти, които могат да бъдат обработени от полезните бактерии и да насърчат техния растеж. Това включва влакна като инулин, олигофруктоза и фруктоолигозахариди, които се намират в много растителни храни.(9)

Фактори, влияещи на развитието на чревната микрофлора на децата:
Типът на раждане (естествено или чрез Цезарово сечение), околната среда, кърменето и множество други фактори влияят на развитието на микробиома. (12,13)

Как се развива микробиома на детете след раждането:
Кърменето е важен фактор: майчиното мляко съдържа важни мастни киселини, хормони, пребиотици и пробиотици, както и млечни олигозахариди, които подпомагат развитието на здравословната флора при бебетата. Изследванията показват, че бебетата, хранени с кърма вместо със смесено мляко, имат значително по-малко патогенни микроби като E. coli, Clostridium difficile, както и бактерии и патогенни. Повече от полезните бактерии (бифидобактерии, лактобацили, Колинзела, Мегасфера и Вейлонела) също се развиват в червената мембрана на кърмените новородени, в сравнение с тези, които не са били изложени на майчиното мляко. Следователно, при възможност, се препоръчва минимален период на кърмене от шест месеца за бебетата. (2,14)

Други фактори, които влияят на развитието на чревната микрофлора на децата са: (2,14)
– Отглеждане на домашни любимци: контактът с котки и кучета на ранна възраст може да намали развитието на алергии. Предполага се, че предпазващият ефект е свързан с микробиома на животните, които контактуват с детето.
– Приемане на антибиотици: както и при възрастните, приемането на антибиотици е проблематично за децата, защото антибиотиците убиват не само нежеланите бактерии в червената, но и добрите бактерии, което води до негативна промяна в дармената флора.
– Средата, в която детето расте: стилът на живот на семейството, размерът на семейството, братята и сестрите и мястото на живеене (селско или градско) също влияят на развитието на чревния микробиом на децата. Хигиената на околната среда също е от значение.

Може ли чревната микрофлора на децата да се изгради с помощта на здравословно хранене?
Да! Балансираното хранене с храни, богати на пребиотици и пробиотици, също може да има положителен ефект върху изграждането на чревната флора на децата. Запек, диария, колики и редовни стомашни болки при децата показват, че техния микробиом е извън баланс и се нуждае от подкрепа. Промяната на хранителните навици може да има положителен ефект, затова като родител можете да обмислите следното: (8)
– Внимание към приема на фибри. Храните, богати на фибри, включват: плодове, зеленчуци, пълнозърнести храни, бобови, ядки и семена.
– Въведете ферментирани храни като кисело мляко, кефир и кисели краставички.
– Избягвайте изкуствени сладки храни и захар.
– Избягвайте високообработените храни.

Обърнете внимание на ролята на пребиотиците:
Това са живи микроорганизми, които когато се приемат в достатъчно количество, предоставят здравни ползи за хората. За децата е стойностно да приемат пребиотици чрез храната, като следните храни са богати на пребиотици: (8)
– Натурално кисело мляко: Съдържа живи, пребиотични млечнокисели бактерии.
– Кефир: Ферментирано млечно питие с пребиотични млечнокисели бактерии, което може лесно да се направи в домашни условия.
– Кисело зеле и кимчи: Зеленчуците се консервират чрез ферментация и процесът естествено съдържа много пребиотични бактерии.

Как да разпознаем дисбаланса на чревната микрофлора при децата?
– Колики при бебетата.
– Проблеми с храносмилането: болки в корема, подут корем, диария или запек.
– Хранителни непоносимости: чувствителни реакции на определени храни могат да подсказват за дисбаланс на флората.
– Имунодефицит: честите заболявания подсказват за отслабена имунна система, която пък може да е свързана с микрофлората.
– Проблеми с кожата: могат да бъдат признаци за разстройство на микробиома.


Какви са възможните последствия от дисбаланс на чревния микробиом при деца?
Ако микробиомът на вашето дете е постоянно изтощен, дисбиозата може да продължи и когато то стане възрастен. Това може да доведе до различни здравословни състояния като: (1,15,15,17,18)
– Ослабена имунна система и резултиращи автоимунни заболявания като целиакия, диабет тип 1 и възпалителни болести на червата.
– Синдром на раздразненото черво.
– Хранителни непоносимости като чувствителност към глутен и лактоза.
– Развитието на алергии.
– Бронхиална астма.
– Развитие на затлъстяване и наднормено тегло.
– Растежни разстройства и недостиг на витамини.

Смята се, че изтощената чревна микрофлора през детството има много други ефекти. Например, се подозира възможна връзка с депресия, тревожни разстройства и други психични заболявания, тъй като микробиома е свързан с мозъка и комуникира с него чрез химични вещества.

Подходящо ли е изследването „Микробиомен паспорт“ за вашето дете?
Ние от НМ Дженомикс отдаваме голямо значение на предаването на научно обосновани резултати и препоръки. Изследванията върху микробиома при децата са все още в първите си стъпки, а референтните стойности, които са налични се влияят от това, че микробиомът на децата се променя твърде бързо. Препоръката на нашата сертифицирана лаборатория е, че изследвания на чревния микробиом са подходящи за деца навършили 12 годишна възраст. Но ако все пак желаете да бъде тестван микробиомът на вашето дете, препоръчваме ви първо да се консултирате с лекар по въпроса, а ние и нашата лаборатория ще ви съдействаме напълно!

Източници:
1. Fritzsching B. Does a baby’s intestinal flora influence his asthma risk? Pneumo News. 2018;10(3):15–6.
2. Munyaka PM, Khafipour E, Ghia JE. External Influence of Early Childhood Establishment of Gut Microbiota and Subsequent Health Implications. Front Pediatr 2014 Oct 9;2.
3. Romano K, Shah AN, Schumacher A, Zasowski C, Zhang T, Bradley-Ridout G, et al. The gut microbiome in children with mood, anxiety, and neurodevelopmental disorders: An umbrella review. Gut Microb. 2023;4:e18.
4. Thursby E, Juge N. Introduction to the human gut microbiota. Biochemical Journal. 2017;474(11):1823–36.
5. Saeed NK, Al-Beltagi M, Bediwy AS, El-Sawaf Y, Toema O. Gut microbiota in various childhood disorders: Implication and indications. WJG. 2022;28(18):1875–901.
6. Carabotti M, Scirocco A, Maselli MA, Severi C. The gut-brain axis: interactions between enteric microbiota, central and enteric nervous systems. Ann Gastroenterol. 2015;28(2):203–9.
7. Radke M. What does breast milk do to the microbiome? Pediatrics. 2019 Feb;31(1):53–53.
8. Wang X, Zhang P, Zhang X. Probiotics Regulate Gut Microbiota: An Effective Method to Improve Immunity. Molecules. 2021 Oct 8;26(19):6076.
9. Stephen AM, Champ MMJ, Cloran SJ, Fleith M, Van Lieshout L, Mejborn H, et al. Dietary fibre in Europe: current state of knowledge on definitions, sources, recommendations, intakes and relationships to health. Nutr Res Rev. 2017;30(2):149–90.
10. Martinez JE, Kahana DD, Ghuman S, Wilson HP, Wilson J, Kim SCJ, et al. Unhealthy Lifestyle and Gut Dysbiosis: A Better Understanding of the Effects of Poor Diet and Nicotine on the Intestinal Microbiome. Front Endocrinol. 2021;12:667066.
11. Kennedy KM, de Goffau MC, Perez-Muñoz ME, et al. Questioning the fetal microbiome illustrates pitfalls of low-biomass microbial studies. Nature. 2023;613(7945):639–49.
12. Bhattacharyya C, Barman D, Tripathi D, et al. Influence of Maternal Breast Milk and Vaginal Microbiome on Neonatal Gut Microbiome: a Longitudinal Study during the First Year. Microbiol Spectr. 2023;11(3):e04967-22.
13. Akagawa S, Akagawa Y, Yamanouchi S, Kimata T, Tsuji S, Kaneko K. Development of the gut microbiota and dysbiosis in children. Bioscience of Microbiota, Food and Health. 2021;40(1):12–8.
14. Kim H, Sitarik AR, Woodcroft K, Johnson CC, Zoratti E. Birth Mode, Breastfeeding, Pet Exposure, and Antibiotic Use: Associations With the Gut Microbiome and Sensitization in Children. Curr Allergy Asthma Rep. 2019;19(4):22.
15. Bengmark S. Gut microbiota, immune development and function. Pharmacological Research. 2013;69(1):87–113.
16. Claßen M. Three-month colic – is the intestinal flora to blame? Pediatrics. 2014;26(4):234–5.
17. Taniya MA, Chung HJ, Al Mamun A, Alam S, Aziz MdA, Emon NU, et al. Role of Gut Microbiome in Autism Spectrum Disorder and Its Therapeutic Regulation. Front Cell Infect Microbiol. 2022;12:915701.
18. Pantazi AC, Mihai CM, Balasa AL, Chisnoiu T, Lupu A, Frecus CE, et al. Relationship between Gut Microbiota and Allergies in Children: A Literature Review. Nutrients. 2023;15(11):2529.