Знаете ли, че във всеки човек живее армия от микроби (наречена микробиом), които са от съществено значение за борбата с различни състояния и болести, включително с коронавирусната инфекция, причинена от COVID-19?

Тази общност от бактерии, която живее в и върху нас, се състои от различни видове микроби, като всеки поотделно изпълнява специализирана задача, но всички работят заедно, за да запазят човешкия организъм здрав. В червата бактериите балансират имунния отговор срещу патогени (организми, които причиняват болест). Тези бактерии гарантират, че имунният отговор е ефективен, но не толкова силен, че да причинява съпътстващи щети на организма.

Бактериите в червата ни могат да предизвикат ефективен имунен отговор срещу вируси, които заразяват не само червата, като норовирус и ротавирус, но и тези, които заразяват белите дробове, като грипния вирус. Полезните чревни микроби правят това, като „нареждат” на специализирани имунни клетки да произвеждат мощни антивирусни протеини, които предотвратяват вирусните инфекции.

Често тялото на човек без тези полезни чревни бактерии няма толкова силен имунен отговор към вируси, в сравнение с индивид с нормален чревен микробиом. В резултат на това, някои инфекции може да останат неоткрити, като впоследствие има риск това да окаже негативно влияние върху здравето и цялостното състояние на организма.

Пациенти в напреднала възраст, имунокомпрометирани пациенти и такива с други съпътстващи заболявания, като диабет тип 2 и сърдечно-съдови заболявания, често са ощетени в борбата с COVID-19.

Интересно е да се отбележи, че общ дисбаланс на чревната микробиома, наречен „дисбиоза“, се наблюдава при такива пациенти и възрастни хора. Известно е, че при експерименти с мишки премахването на определени чревни бактерии чрез прилагането на антибиотик води до повишена чувствителност към грипна вирусна инфекция в белите дробове.

Също така, няколко бактериални фрагмента могат да модулират имунния отговор на белия дроб, следователно е напълно вероятно чревната дисбиоза да повлияе и на клиничната проява при COVID-19. Проучвания сочат, че пребиотици, като пшенични трици, фруктоолигозахариди и галактозахариди, които се използват понякога с цел подобряване на белодробни заболявания, повишават нивата на бутират (мастна киселина, която основно се образува при микробна ферментация на хранителни фибри в дебелото черво) и по този начин намаляват възпалението и подобряват условията при астма и муковисцидоза. Доказано е, че много пробиотици подобряват или облекчават състоянията на белодробните заболявания.

Други скорошни проучвания показват, че дисбалансът в състава на микробиома може да повлияе тежестта на COVID-19, степента на отговора на имунната система към инфекцията и на развитието на продължаващи възпалителни симптоми. COVID-19 е предимно респираторно заболяване, но има доказателства, че червата също могат да оказват влияние върху развитието на инфекцията, тъй като те са най-големият имунологичен орган.

Учени от Института по храносмилателни заболявания в Китайския университет, Хонг Конг, изследват проби от кръв и фецес (фекална проба), като успоредно правят анализ на медицинските досиета на 100 настанени в болница пациенти с лабораторно потвърдена COVID-19 инфекция между февруари и май 2020 г. и от 78 души без COVID-19, които са участвали в изследване на микробиома преди пандемията.

С цел характеризиране на чревния микробиом, 41 от пациентите с COVID-19 предоставят множество фецес проби, докато са хоспитализиран, а 27 от тях предоставят серия от проби и след изписване от болницата – до 30 дни след изчистването на SARS-CoV-2 вируса, отговорен за COVID-19.

Анализът на всички 274 проби показва, че съставът на чревния микробиом се различава значително при пациенти с и без COVID-19, независимо дали са лекувани с лекарства, включително и антибиотици.

При пациентите с COVID-19 е установено наличието на по-голям брой видове Ruminococcus gnavus, Ruminococcus torques и Bacteroides dorei, отколкото при тези без инфекция.

При тях се наблюдават и много по-малко от видовете бактерии, които могат да повлияят на отговора на имунната система, като например Bifidobacterium adolescentis, Faecalibacterium prausnitzii и Eubacterium rectale. По-ниският брой на F.prausnitzii и Bifidobacterium bifidum е особено свързан с тежестта на инфекцията, след като се вземат предвид употребата на антибиотици и възрастта на пациента.

Освен това е установено, че малка част от пациентите показват нисък брой на  описаните бактерии дори 30 дни след изчистването на SARS-CoV-2. Това може да е потенциално обяснение защо симптомите на COVID-19, като умора, задух и болки в ставите, често продължават при излекувани пациенти.Изследователският екип твърди, че дисбиотичният чревен микробиом може да предизвика здравословни проблеми, свързани с имунитета, след COVID-19 заболяване.

Анализът на кръвните проби показва, че микробният дисбаланс, открит при пациенти с COVID-19, също е свързан с повишени нива на възпалителни цитокини и кръвни маркери на увреждане на тъканите, като С-реактивен протеин и някои ензими.

Това предполага, че чревният микробиом може да повлияе отговора на имунната система към инфекция с COVID-19 и потенциално да повлияе на тежестта и изхода от заболяването.

Описаното по-горе проучване е наблюдателно, но не може да установи причината защо чревният микробиом варира значително в различните популации, така че промените, установени в това проучване, може да не са приложими за други пациенти с COVID-19 по света, предупреждават изследователите.

Въпреки това, наблюдаваните вариации водят към доказателства, които показват, че чревните микроби са свързани с възпалителни заболявания в и извън червата. Изследователите стигат до заключението, че лекарите могат да използват подсилването на полезни чревни бактерии като нов начин за облекчаване протичането на тежки заболявания, каквото в някои случи е и COVID-19 инфекцията.

 

Източници:
https://www.ncbi.nlm.nih.gov/pmc/articles/PMC7217790/
https://www.bmj.com/company/newsroom/make-up-of-gut-microbiome-may-influence-covid-19-severity-and-immune-response/