Проучване, ръководено от Китайската Академия на Медицинските науки, в партньорство с Peking Union Medical College и фирмата за прецизна онкология Geneseeq, показва, че след-оперативният ctDNA анализ дава отговор на 2 въпроса – Каква е ефективноста на адювантната химиотерапия и кое е най-подходящото лечение за пациента. Според данни от проучването, ctDNA – положителна находка през периода на пост-оперативно наблюдение сигнализира за потенциален рецидив средно 88 дни след хирургичната намеса.

„Нашите открития разкриват потенциалната клинична значимост на мониторинга на циркулиращата туморна ДНК като прогностичен метод за проследяване на състоянието на заболяването и проверка на пост-хирургичния статус. Това дава възможност за насочване на адювантна терапия и динамично прогнозиране на риска от рецидив.“ – споделя обединеният научен колектив.

За целите на проспективното кохортно проучване, изследователите са подбрали панел от 139 гени асоциирани с рак на белия дроб. Скринингът на гените е осъществен чрез секвениране от следващо поколение (NGS), разработено от Geneseeq и автоматизирано тройно секвениране на Groom за анализ на соматични варианти. Позитивността на ctDNA се дефинира според наличието на една или повече плазмени мутации. Т.е количеството и характеристиките на циркулиращата туморна ДНК се определят според наличието на мутационен фактор.

От 103 пациента с недребноклетъчен белодробен рак (NSCLC) включени в проучването, 91 съдържат специфични за тумора генетични мутации. 71 от тях са получили адювантна химиотерапия – това терапевтично решение е взето преди провеждането на ДНК анализа.

Проследяването на състоянието на пациентите се извърши чрез кръвно и тъканно пробовземане. Съответно преди операция, пост-оперативно до 30-ти ден и на всеки 3 месеца след приключване на първия месец след хирургичната намеса. Наред с кръвното пробовземане прогресията на патологичното състояние се наблюдаваше и с CT-базирано изображение. Цялото секвениране беше извършено в централната лаборатория на Geneseeq.

Изследователите открили, че пациентите, които са били ctDNA-отрицателни непосредствено след операцията, са подобрили преживяемостта без рецидив в сравнение с тези, които са били ctDNA-позитивни. По отношения на диагностични фактори като хистология и състоянието на биомаркера TP53, наред с други изследвания, постхирургичният статус на ctDNA оказва най-силно влияние върху прогнозирането на преживяемостта без рецидив. Това е научен факт, независимо дали химиотерапията е адювантна или неадювантна, което показва, че проследяването на ctDNA е ценен прогностичен биомаркер.

Относно ctDNA маркерът, учените открили, че пациенти без циркулираща туморна ДНК имат приблизително по-нисък риск от рецидив независимо дали са получили адювантна химиотерапия или не. Междувременно, пациенти с ctDNA в кръвта си след прием на адювантна химиотерапия са подобрили преживяемостта си без рецидив.

Тези открития биха могли да имат последици за деескалираща терапия. Към днешна дата, решенията на онко комитетите за назначаване на постхирургична химиотерапия се коренят най-вече в клинични фактори като стадий на заболяването. Подобен тип лечение се препоръчва за пациенти във втори или трети стадий.

„Следователно, постхирургичният статус на ctDNA може потенциално да раздели пациентите с недребноклетъчен белодробен рак в две групи – ctDNA положителни, където следоперативна химиотерапия е по-благоприятна и ctDNA отрицателни, при които последваща химиотерапия изглежда ненужна с пренебрежително намаляване на риска от рецидив“ – твърдят авторите.

Още един клинично значим подход от страна на изследователите даде блясък на ctDNA преброяването. Този маркер може да се употребява за прогнозиране на предстоящ рецидив. Те откриха, че 79% от пациентите с рецидив са имали поне една ctDNA положителна проба по време на следоперативният период на наблюдение (30 дни), в сравнение със само 41%, които са били положителни директно след операция. Също така, сред пациенти, при които раковите заболявания се повтарят, малко над 82% са показали наличие на туморна ДНК в кръвните проби преди или по време на рецидив. Средното време за детекция на рецидив след установяване на положителна проба е 88 дни.

В заключение, Qiu и сътрудниците му, установили, че проследяването на динамиката на ctDNA във времето е по-надежден и точен модел за прогнозиране на статуса на заболяването, отколкото моделът на Кокс за риск от рецидив.
Колективът от експерти твърди, че ctDNA анализът има огромен потенциал да се наложи като водещо прогностично изследване за назначаване на адювантна химиотерапия, но за целта са необходими рандомизирани проучвания. Въпреки, че това проучване е проспективно, събраните данни остават ретроспективни.

В крайна сметка, според Хуа Бао, директорът на изследвания и разработки на Geneseeq и един от авторите на журнала Nature Communications, това, което разграничава ctDNA от показателят MRD (минимално остатъчно заболяване) според научната информация, е времевата рамка. „Знаем, че има много публикации, според които пациенти с патологична мутация в ctDNA имат по-ниска преживяемост“, казва той в интервю. – „Но тук имаме много ранна времева точка преди адювантно лечение.“
Това проучване, с други думи, показа, че ctDNA, открита в кръвта на пациентите веднага след операцията, е достатъчно ранна, за да ръководи решенията за химиотерапия.

„Можем да използваме тази времева точка, за да насочим дали пациентите трябва да получат адювантна химиотерапия или не“, продължи Бао. „Ако са ctDNA-позитивни, това би предполагало, че трябва да използваме адювантна химиотерапия. Ако те са ctDNA-отрицателни… вече не е необходимо да използваме адювантна химиотерапия.“