Човешкият микробиом включва стотици микробни видове, оказващи въздействие върху нашия метаболизъм, имунна и ендокринна система. Тези микробни популации се изменят през различните фази на нашия живот, повлияни както от начина на хранене и покачването на теглото, така и от модулацията на имунитета и хормоните.
Бременността е сложен физиологичен процес, свързан с едновременни хормонални, физиологични и имунологични промени, затова не е изненадващо, че има отличителни изменения в микробиома на много места – червата, вагината, устната кухина и плацентата. Пренаталният период е белязан от уникални възпалителни и имунни изменения, които променят майчината чревна функция и бактериалния ѝ състав. Тези вариации трябва да бъдат проследени и синхронизирани, за да се постигне подходящия чревен микробиом, осигуряващ благоприятна среда за нормалното протичане на етапите от ранното развитие на ембриона и запазване на здравето на майката и плода.
Бременността се характеризира с повишаване на бактериалния товар и значителни промени в състава на чревния микробиом, като повечето от тях са свързани с изменения в съотношението и числеността на различните видове бактерии. Тези промени се наблюдават и развиват с напредване на бременността и са по-драматични в късния период, но е установено, че още от третия триместър чревният микробиом, проявявайки се като активен регулатор на имунитета и метаболизма, може да предизвика покачване на теглото, инсулинова резистентност и повишен възпалителен отговор.
По време на бременността настъпват значителни хормонални промени, които оказват влияние върху функцията на червата и бактериалния им състав. Двата основни женски полови хормона – естрогенът и прогестеронът, повлияват състава на чревния микробиом чрез ефекта си върху бактериалния метаболизъм, растежа и вирулентността на патогенни (болестотворни) бактерии. Провокираната от повишени хормонални нива податливост към бактериални инфекции може да доведе до нежелани събития, включително в някои случаи до преждевременно или мъртво раждане. Промени в яйчниковите хормони също повлияват чревната съкратимост (перисталтиката) и увеличават времето за преминаване на храната през червата, което позволява по-голяма абсорбция (обратно всмукване) на хранителни вещества и е причина за покачване на теглото.
Наднорменото тегло и метаболитният синдром са свързани с промени в микробиома, наречени дисбиоза. За разлика от някои заболявания, при които дисбиозата е свързана с негативни ефекти, микробиомните изменения, наблюдавани по време на бременност, са жизненоважни за нормалното ѝ протичане. Чревната дисбиоза е обект на актуални научни изследвания, които установяват, че имунологичните и метаболитните промени през бременността са сравними с метаболитния синдром извън бременност, като е демонстрирано, че бременните жени натрупват повече мастна тъкан със значително повишен лептин, инсулин и инсулинова резистентност, холестерол и гликиран хемоглобин с всеки следващ триместър на бременността. Микробното разнообразие в червата в началото на бременността наподобява това на небременни жени, но с напредването ѝ числеността на чревните бактерии, свързани с възпалителни състояния, се повишава при почти 70% от жените. Завишени са и нивата на провъзпалителни цитокини в серума, в мастната и плацентната тъкан. Докато тези метаболитни и имунологични промени биха били знак за болестно състояние при мъже или небременни жени, в контекста на нормална бременност те са необходими, защото осигуряват запаси от мазнини за растежа на плода и за последващата лактация.
В различните фази на бременността възпалителните състояния варират в широки граници. Мукозните повърхности на стомашно-чревния тракт претърпяват нискостепенно възпаление, като с напредването на бременността се покачват нивата на провъзпалителните цитокини и белите кръвни клетки. Нежелани състояния като наднормено тегло, гестационен диабет или синдром на пропускливото черво могат да предизвикат повишаване на възпалителните състояния до прекомерно ниво, което да доведе до вредни ефекти като ограничаване на растежа на ембриона и прееклампсия. Чревни микроби, открити в амниотичната течност на жени, претърпели преждевременно разкъсване на мембрани, предполагат, че чревният микробиом може да предизвика вътрематочни инфекции.
Наблюдава се двустранно взаимодействие между имунната система и чревния микробиом. Имунната система може да променя неговия състав и структура, а той, на свой ред, оформя развитието на системния имунитет. Имунната адаптация е добре установена при здравословна бременност. Полезното антивъзпалително състояние позволява да се подслони развиващия се ембрион по време на бременността, докато изместването към провъзпалително състояние в третия триместър благоприятства раждането. Този доказан системен имунологичен часовник може да бъде нарушен от неблагоприятни и преждевременни промени в състава и разнообразието на чревния микробиом, предизвикващи спонтанно преждевременно раждане. Поради близките анатомични връзки между долния репродуктивен тракт и долния чревен тракт, е вероятно микробно пресяване между червата и вагината да повлияе микробната среда на двете места, водещо до анормално локално възпаление.
Бременността е естествен процес на растеж и развитие, по време на който се наблюдават както промени в състава на тялото, ръста на теглото, нивата на хормоните, така и възпалителни и метаболитни състояния, оказващи влияние върху динамиката на чревния микробиом. Особено важно е да се проследят тези фино синхронизирани промени, призвани да осигурят нормалното развитие на ембриона и да посрещнат растящите му нужди до самото раждане.
