Да поговорим откровено за депресията и последствията от нея върху менталното здраве. Често подценявана, депресията засяга над  300 млн. души по целия свят и е сред водещите причини за загуба на трудоспособност в глобален мащаб. 

Аз съм Ани Владимирова и съм психолог с дългогодишна практика. В рубриката „Откровено за депресията“ отговарям на въпросите, свързани с депресията и митовете, които я съпътстват.  

Апатията може да е част от депресивната симптоматика, но сама по себе си не е заболяване. Може да ни липсва енергия, да се чувстваме тъжни и демотивирани, но това да не пречи на общото ни справяне. Да продължаваме да изпълняваме задачите си, да комуникираме с околните, да можем да се развеселим в различни ситуации. Апатията и тъгата са отговор на конкретни житейски ситуации. Те постепенно отминават. 

За разлика от апатията, депресията е свързана с промяна в биохимията на мозъка и води до цялостно изменение във функционирането на личността. Депресията е състояние, което може да стане хронично и да се влоши, а при определени обстоятелства да е дори необратимо. В зависимост от генетичната предразположеност и социалната мрежа на подкрепа във всеки момент страдащият може да тръгне “нагоре или надолу”. Затова не бива да се подлъгваме, че “владеем ситуацията”, а да потърсим специализирано лечение!

Апатията е емоционално състояние, докато депресията отключва и физически страдания като главоболие и замайване, стомашно-чревни проблеми, нарушение на качеството на съня до инсомния (безсъние), колебания в апетита – от липса на такъв до пристъпно преяждане или постоянна нужда от храна, загуба на либидо, силна тревожност, изразяваща се във физически симптоми като „стягане в гърдите и тежест”, реакции на периферната нервна система като изтръпване на крайниците и слабост, болки в различни части на тялото.

Друга съществена разлика е, че апатията не изолира човека от контактите му за дълго, докато депресията води до социална изолация, която може да е много дълбока. При апатията няма суицидни мисли, докато депресията често е свързана с усещане за безсмислие и мъчително желание човек да се отърве от всичко и то именно чрез самоубийство!

 Важно е да знаем, че когато сме тъжни и апатични, е нужно да се погрижим за себе си. Да определим причините – дали е от умора, дали е от рутина и липса на развитие, дали е вследствие на самота и разочарования, дали е от натрупана поредица травми и негативни събития… А знаем ли причините, имаме посока за справяне, защото неглижираната апатия може да доведе до депресивен епизод и дори трагичен изход.