Течната биопсия предлага сериозни предимства както при диагностиката, така и при лечението на недребноклетъчен рак на белия дроб.

Подходите на течната биопсия включват изолиране от кръвна проба на циркулиращи туморни клетки(ЦТКл), свободно-клетъчна ДНК или РНК или екзозоми (мехурчета с клетъчен произход), от които може да се извлече важна и актуална информация за статуса на раковото заболяване при даден пациент.

Сравнена с конвенционалната тъканна биопсия, течната биопсия предлага сериозни предимства както при диагностиката, така и при лечението на недребноклетъчен рак на белия дроб. Вземането на кръв е неинвазивно и може да се извърши на мястото на лечение на пациента. Освен това може да се повтори многократно, за да се проследи прогресията на болестта – подход, който е невъзможен при тъканната биопсия.

Въпреки напредъка в методиките за лечение на недребноклетъчен рак на белия дроб, преживяемостта на пациентите остава ниска главно поради късното диагностициране. Детекцията на валидирани биомаркери за болестта от ЦТКл или свободно-клетъчна ДНК би могла един ден да се използва като рутинен скринингов метод за рак на белия дроб при пушачи например.

Друго ключово предимство на течната биопсия е потенциалът за цялостно характеризиране на прогресията и генетичните промени на туморното образувание в хода на заболяването. Вътрешната хетерогенност (разлика в признаците) е общ белег на първичните тумори, което означава, че тъканната проба не винаги е представителна за цялото туморно образувание. Хетерогенност може да съществува също така между тумора и метастазите. Течната биопсия преодолява тези проблеми, като анализира клетки или ДНК, чиито произход може да е от първичния тумор, или от метастазите.

Основна причина за изучаване на хетерогенността е, за се открият мутации, които евентуално да се използват за целите на таргетирани терапии. В този контекст течната биопсия е решаваща стъпка по пътя към персонализираната медицина. За пациентите с недребноклетъчен рак на белия дроб от значение е мутация в екзон 20 от EGFR гена, която в 50% до 60% се асоциира с резистентност към инхибитори на EGFR тирозин киназите. Други ключови мутации представляват пренарежданията в ALK гена, както и KRAS мутациите.

Основните тенденции, които се преследват през последните години, са стандартизацията на аналитичните методи за течна биопсия и развитието на стабилни търговски платформи за анализ на биомаркери в телесните течности.

„Има биомаркери с потенциал да бъдат въведени в ежедневната клинична практика в близко бъдеще, но успехът зависи от валидирането в достатъчно големи, независими, перспективно проектирани проучвания.“ – споделя д-р Хофман, ръководител  на френски изследователски екип в областта. „Ползата от приложението на течната биопсия в диагностиката и лечението на недребноклетъчен рак на белия дроб ще се увеличи с откриването на допълнителни биомаркери за диференциране на различни форми на заболяването в подкрепа на световната тенденция към персонализираната медицина.“

Подобно изследване е на разположение на пациентите в България. Свържете се с нас за повече информация.