През последното десетилетие е постигнат значителен напредък в изследванията, насочени към по-доброто разбиране на биологичната основа на рака на гърдата. Това безспорно оказва положително влияние върху лечението и прогнозата за пациентите, директно или индиректно. Вече се знае, че ракът на гърдата е хетерогенно заболяване (развива се по различен начин при различните пациенти) и включва много подтипове, всеки с различна физиологична база и, съответно, прогноза. Идентифицирани са уникални прицелни молекули за някои от подтиповете на заболяването (естрогеновият рецептор и рецепторът HER2, например), които дават възможност за разработването и приложението на терапевтични агенти, специфични за конкретния подтип рак. От друга страна, установено е, че тези прицелни молекули са непостоянно представени – 30% от туморите показват различна експресия на рецептора HER2 при първичен и метастазиращ тумор. Отчетените разлики подтикват онколозите да прибягват към биопсия на метастазиращите образувания при всяка възможност. В редица случаи, обаче, честото приложение на тази интервенция е невъзможно. Затова специалистите продължават да търсят методи, които да предоставят биомаркери за рак на гърдата, даващи качествена информация за прогностични или предсказващи цели.

КАКВИ СА ХАРАКТЕРИСТИКИТЕ НА ИДЕАЛНИЯ БИОМAРКЕР ЗА РАК НА ГЪРДАТА?

  • С голяма точност предсказва рецидив или прогресия на болестта
  • Подпомага решенията за терапевтични схеми
  • Предсказва индивидуалния отговор на пациента към определен тип лечение
  • Предоставя лесен начин за изследване на маркери като естрогеновия рецептор и рецептора HER2 в различни етапи от развитието на рака
  • Позволява установяването на нови уникални прицелни молекули

Циркулиращите туморни клетки са идентифицирани като биомаркер, който отговаря на тези условия и показва обещаващи резултати за редица злокачествени образувания, включително рак на гърдата. През последните десет години са докладвани данни, потвърждаващи клиничното значение на циркулиращите туморни клетки както при метастазиращи, така и при тумори в ранен етап на развитие.

КАКВИ СА ДРУГИТЕ ПРЕДИМСТВА НА ЦИРКУЛИРАЩИТЕ ТУМОРНИ КЛЕТКИ?

  • Нивата им могат да бъдат измерени през различни етапи на заболяването и лечението
  • Позволяват изследването на различни прицелни молекули
  • Изолирането им не изисква инвазивна интервенция, каквато е биопсията. Необходимо е единствено взимането на кръв от пациента
  • Показват в реално време промените в характеристиките на тумора

Технологиите за изолиране и анализ на циркулиращи туморни клетки продължават да се развиват и подобряват. Според учените напредъкът, както и разработването на клинични проучвания в тази насока ще дадат в най-скоро време отговор на въпроса „Ще бъде ли изолирането на циркулиращите туморни клетки единственият метод, който да напътства лечението на рака на гърдата?“.