„Течната биопсия“ е кръвен тест, който показва обещаващи резултати в откриването от малки частици ракова ДНК до цели туморни клетки в кръвта на пациента. Учени и лекари предричат в бъдеще подобни методи да се прилагат за оценка на ефективността на лечението, мониторинг на туморите и ранна диагностика.
За да установят дали туморите са се завърнали след проведено лечение, лекарите разчитат на компютърна томография или допълнителни биопсии. Обичайната биопсия се извършва чрез отрязване на частица от тумора, но в момента изследователи в лаборатории в САЩ тестват иновативен метод, който може да трансформира този подход. Наричат го „течна биопсия“ и представлява кръвен тест, който едва наскоро е станал възможен с развитието на последните изключително чувствителни технологии.Тестът показва обещаващи резултати в откриването на малки частици ракова ДНК в кръвта на пациента или туморни клетки.
Целта е само чрез вземане на кръв – много по-малко обременяващо за пациентите от традиционната биопсия или компютърната томография – онколозите да могат бързо да установят дали едно лечение работи и да следят дали ракът няма да развие резистентност. Леченията, които не дават резултат, ще могат бързо да бъдат сменени, спестявайки на пациентите тежки странични ефекти и позволявайки на лекарите да пробват алтернативи.
Учените се надяват, че в бъдеще този метод би могъл да се използва дори за много ранна диагностика, но предупреждават, че са необходими още оценки на точността и надеждността на теста. До момента са проведени само малки изследвания върху определени видове рак, включително рак на белия дроб, дебелото черво и кръвта. Но ранните резултати са окуражаващи. Изследване на Националния Раков Институт, включващо 126 пациента с най-често срещаната форма на лимфома, установява, че тестът улавя рецидивите повече от три месеца преди те да са видими чрез компютърна томография. Течната биопсия също идентифицирала пациентите, за които е малко вероятно да реагират на терапия.
Идеята за теста произхожда от откритието, направено преди години за ембрионите: те отделят малки частици ДНК в кръвта на бъдещите майки. Оказва се, че всички растящи клетки, включително туморите, отделят малки ДНК фрагменти.
Стандартните методи за оценка на ефективността на дадено лечение имат сериозни недостатъци. Лекарите рутинно следят пациентите за симптоми като болка или недостиг на въздух, но при някои хора такива няма. При тези, при които има може да мине дълго време преди тези симптоми да отшумят – туморът може да умре, но тялото трябва да се излекува.
Пациентите често се подлагат на изследване със скенер, за да се установи дали туморът се свива, но може да отнеме седмици или месеци преди туморът да се отчете това свиване, отчасти защото скенерът показва не само тумора, а също съединителна тъкан, клетки на имунната система и белези от операция. Така лекарите могат да бъдат заблудени, че туморът все още съществува, когато всъщност него вече го няма.
Кръвните тестове също така позволяват редовен мониторинг на туморите – дали те се развиват и мутират, или развиват резистентност към лечението. Единственият друг начин това да се установи е чрез биопсия.
Другото възможно приложение – ранна диагностика на рака – е по-сложно. Ако кръвният тест покаже наличие на ракова ДНК или туморни клетки, какво би означавало това? Къде е туморът и би ли помогнало да бъде открит и да започне лечение по-рано? Някои видове рак спират да растат или изчезват сами. При други резултатът е също толкова добър, ако ракът е открит по-късно.
Двама австралийски учени, които работят с д-р Берт Фогелщайн от болницата Johns Hopkins, се запитали дали кръвен ДНК тест за рак може да има прогнозна стойност. Те са провели изследване с 250 пациента, при които търсели ракова ДНК в кръвта след операция. 80% от пациентите, при които е открита циркулираща ДНК, са имали рецидиви, докато 6-8% от тези, при които не е открита циркулираща ДНК са имали рецидив.
Сега двамата учени започват изследване с 450 пациента, които на случаен принцип ще получат или стандартните грижи или ще им бъде взета течна биопсия и, ако бъде открита туморна ДНК, ще бъдат подложени на химиотерапия. Тези, на които не бъде направен тестът, ще получат обичайните грижи, каквито техният лекуващ лекар предпише.
“Това ще бъде първият реален тест дали циркулиращата туморна ДНК може да бъде от полза в клиничната практика,” казва д-р Берт Фогелщайн.
По материали от New York Times и GenomeWeb.