Прочуване доказва, че проследяването на цикрулиращи епителни туморни клетки може да допринесе за оценка на ефикасността на терапията с хормон-блокиращи агенти. Авторите твърдят, че промяната в нивата на циркулиращите туморни клетки е най-ранният индикатор за резистентност към терапията.
Една от първите таргетирани терапии за лечение на рак се основава на хормон-блокиращи медикаменти и се прилага при тумори на женската и мъжката полова система. Пример за такъв широко използван агент за лечение на рак на гърдата е селективният модулатор на естрогеновия рецептор, тамоксифен. За съжаление, само една част от пациентите – тези, които са позитивни за таргетната молекула на тамоксифен – се повлияват добре от тази терапия. Също така не се знае дали тамоксифен проявява действието си и върху циркулиращите в кръвообращението туморни клетки, които имат основна роля за развитието на метастази.
Голяма част от пациентките с рак на гърдата, особено тези над 50-годишна възраст, страдат от тумори, които са рецептор-положителни и съответно хормоналната терапия при тях дава добри резултати, но след продължително и непрекъснато лечение. Въпреки това около 60% от тези пациентки не се повлияват от приложението на тамоксифен поради дефект в някои от ензимите, метаболизиращи лекарството. Отговорът на тези пациентки в началото е добър, но с времето те показват резистентност към терапията.
В проучване с 5-годишна продължителност са изследвани 178 пациентки с рак на гърдата на хормонално лечение след адювантна или неоадювантна терапия. Целта на изследването е да се установи дали проследяването на циркулиращи епителни туморни клетки може да допринесе за оценка на ефикасността на терапията с хормон-блокиращи агенти. За анализа на циркулиращите туморни клетки е използвана методиката MAINTRAС®, която позволява да се идентифицират жизнените туморни клетки от периферната кръв в различните етапи на заболяването, както и техния отговор към терапията.
Резултатите от изследването показват, че увеличението в нивата на циркулиращите епителни туморни клетки над 10 пъти корелира най-добре с преживяемостта без рецидиви в сравнение с другите анализирани фактори като възраст на пациентката, големина на тумора, експресия на рецептора и др. За пациентките с нарастващи нива на циркулиращите туморни клетки е изчислен риск от рецидиви 5,5 пъти по-голям от тези без промяна в тези нива. Авторите твърдят, че промяната в нивата на циркулиращите туморни клетки е най-ранният индикатор за резистентност към терапията. Това е от изключителна важност, тъй като още в началото на лечението, преди развитието на метастази, могат да се разграничат пациентите, за които то няма да има ефект. Така например някои пациенти, резистентни към тамоксифен (най-често тези с CYP2D6 дефицит), може да бъдат спасени чрез промяна в терапията и приложението на ароматазни инхибитори.
Авторите предвиждат, че методът за мониторинг на циркулиращи туморни клетки може да се прилага и при андроген-зависими тумори при приспособяне на адювантната ендокринна терапия за нуждите на отделния пациент.
