Пациентите, лекувани с трастузумаб, имат по-добра преживяемост без рецидиви през първите 2-4  години на проследяване. Разликите в отчетените нива на циркулиращите туморни клетки при тези пациенти позволяват ясно да се разграничат пациентите с висок и нисък риск от рецидиви.

Повечето таргетирани терапии за лечение на рак показват различна ефикасност, в зависимост от това дали конкретният пациент е носител или не на съответната таргетна молекула или нейн вариант. При 20-25 % от случайте на инвазивен рак на гърдата, например, ErbB2 рецептора е свръхекспресиран, основно поради амплификация на съответния HER2/neu ген и пациентите с тази амплификация имат лоша прогноза. Познаването на ролята на тази генетична вариация води до разработването на нови молекули, които директно повлияват ErbB2 рецептора. Сред тях е трастузумаб – моноклонално антитяло, което се свързва с извънклетъчния домен на рецептора и се използва в рамките на една от първите таргетирани терапии в комбинация със стандартната адювантна терапия.

Въпреки това е установено, че само част от пациентите, при които е доказана свръхекспресия на HER2/neu, се повлияват от таргетираната терапия. Ценен метод за проследяване на индидвидуалния отговор на пациентите към адювантна терапия представлява мониторингът на циркулиращи епителни туморни клетки в кръвта.

В наскоро проведено проучване е направен анализ на базата на циркулиращи туморни клетки при HER2/neu-позитивни пациентки с рак на гърдата, при които е приложена адювантна терапия с трастузумаб и при такива на лечение без този медикамент. Целта е да се установи влиянието на трастузумаб върху количеството на циркулиращите туморни клетки в периферната кръв и да се определи дали методът за броене на циркулиращи туморни клетки може да се използва за оценка на ефикасността на лечението. В проучването са включени 79 пациентки, а за изолирането и броенето на туморните клетки е използвана системата MAINTRAC®.

Резултатите от изследването показват, че пациентите, лекувани с трастузумаб, имат по-добра преживяемост без рецидиви през първите 2-4  години на проследяване. Разликите в отчетените нива на циркулиращите туморни клетки при тези пациенти позволяват ясно да се разграничат пациентите с висок и нисък риск от рецидиви. Екипът установява, че понижението или липсата на промяна в нивата на циркулиращи епителни туморни клетки корелира много добре с преживяемостта без рецидиви и тези пациенти имат добра прогноза. Също така учените докладват, че повишените нива на циркулиращи епителни туморни клетки се придружават от по-висок дял на клетки с голям брой повтори на гена HER2/neu.

В заключение авторите подчертават, че проследяването на циркулиращи епителни туморни клетки е успешен метод за идентифициране в ранен етап на пациенти с висок риск за прогресия. Мониторингът на тези клетки също може да разграничи пациентите, които ще се повлияят добре от терапия без трастузумаб, като това би било особено ценно за пациенти със сърдечно-съдови рискови фактори. В тези случай приложението на трастузумаб може да се отложи, ако нивата на туморните клетки не нарастват. От друга страна повишението или силната вариация в нивата на циркулиращи епителни туморни клетки индикират, че лечението с трастузумаб няма да доведе до желания ефект и може да се наложи промяна или оптимизация на терапията.