Изследватели от проучването “CORRECT” докладваха нови доказателства за клиничната значимост на течната биопсия при пациенти с рак на дебелото черво. Те смятат, че геномният анализ на проби от течна биопсия може да даде ценна информация за еволюцията на тумора, както и да покаже кои мутации са значими от гледна точка на избор на терапия.
В изследването, публикувано в Lancet Oncology този месец, международен екип от учени сравнява генетични мутации в ДНК, изолирана от над 500 кръвни проби на пациенти с метастазиращ рак на дебелото черво, с ДНК получена от тъканни биопсии на тези пациенти.
„Това е първото голямо клинично проучване, което сравнява данни, получени чрез течна и коненционална биопсия. Резултатите показват, че течната биопсия може да предостави повече информация за развитието на тумора в хода на болестта, даваща възможност да се избере терапия, насочена към специфичните особености на конкретното туморно образувание,“ отбелязва Josep Tabernero, ръководител на департамента по медицинска онкологияв болница Universitario Vall d’Hebron и автор на изследването.
Клиничното проуване CORRECT е международно многоцентрово рандомизирано проучване във фаза III, в което участват 760 пациенти с метастазиращ аденокарцином на дебелото черво или ректума, които приемат мулти-киназния инхибитор регорафениб или плацебо.
Tabernero и неговият екип събират кръвни проби за течна биопсия, както и тъканни проби от туморните образувания на 503 пациента още преди стартирането на проучването. На анализ се подлагат и двата типа проби, като изследователите установяват наличието на мутации в гените KRAS, PIK3CA, и BRAFсъответно при 69%, 17% и 3% от пациентите. Тези мутации са избрани поради високата им честота при случаи с колоректален карцином, както и поради наличието на данни за потенциалната им прогностична стойност при тези пациенти.
При сравнение на резултатите изследователите установяват съответствие в мутационния статус между течната и тъканната биопсия при 76% от пациентите за KRAS мутациите, при 88% от пациентите за PIK3CA мутациите, и при 97% за BRAF мутациите. В допълнение тъканните проби на 24 пациенти са подложени на секвениране от ново поколение (Next-generation Sequencing), при което мутационният статус по отношение на KRAS гена показва пълно съответствие с данните, получени от анализа на кръвната проба за течна биопсия. Това по още един начин доказва достоверността на резултатите.
Авторите добавят, че са установени KRAS и PIK3CA мутационни профили на пациенти, при които лечението с регорафениб се обвързва с добра обща преживяемост и добра преживяемост без рецидиви. Затова според тях:
„течната биопсия би могла да се окаже надежден подход за неинвазивен анализ на туморните генетични характеристики и идентификация на потенциално клинично значими мутации, които не могат да се установят в изходната туморна тъкан“.