Циркулиращите туморни клетки могат да се използват като прогностичен биомаркер за обща преживяемост при жени с напреднал рак на маточната шийка, според анализ на Gynecologic Oncology Group’s 240 trial.

В проучване, имащо за цел да оцени приложимостта на противотуморния медикамент бевацизумаб при рак на шийката, изследователите отчитат предимствата на циркулиращите туморни клетки като алтернативно средство за оценка на преживяемост.

Д-р Krishnansu Tewari, който ръководи изследването, пояснява защо екипът му използва именно циркулиращите туморни клетки за оценка на лечението: „Изключително трудно е да се проследяваиндивидуалният отговор към терапията при пациенти с напреднал рак на шийката. Образната диагностика е скъпа, а и досега няма валидирани серумни маркери за това заболяване. В допълнение не винаги туморното образувание е достъпно за интервенция, когато такава се налага. Още повече до този момент не са установени специфични прогностични биомаркери при напреднал рак на маточната шийка.“

Проследавянето на циркулиращи туморни клетки може да се разглежда като неинвазивна течна биопсия. Вече се знае, че броят на тези клетки в кръвта на пациенти с рак на гърдата, простата или с недребноклетъчен рак на белия дроб има пряка зависимост с преживяемостта и се използва за оценка на лечението и характеристика на тумора. Това е свързано с факта, че всички тези солидни тумори се разпространяват хематогенно (по кръвен път). Установено е, че макар и рядко такъв тип разпространение на туморното образувание се наблюдава и при рака на маточната шийка.

В настоящото проучване са включени 174 пациенти, като при 97 % от тях изследователите успяват да изолират циркулиращи туморни клетки преди началото на лечението, а при 81 % – и след терапевтичния цикъл. Резултатите показват, че пациентите с високи нива на циркулиращи туморни клетки преди началото на лечението показват по-добра преживяемост без рецидиви, когато към стандартното лечение се включи и бевацизумаб. При пациентите с ниски нива на циркулиращите туморни клетки приложението на медикамента не допринася за разлика в преживяемостта