Когато раковото заболяване напредва, то се развива както в пространството, така и във времето с темпове, определени от генетичните характеристики на туморните клетки и тяхната вариабилност. Такъв е случаят и при рака на яйчниците. При високостепенен серозен рак на яйчниците, често проявяващ прогресираща резистентност към химиотерапия, различни групи от туморни клетки претърпяват генетични промени, които могат да имат тежки последствия за пациентките. Според проучване, наскоро проведено от Cancer Research UK, този тип рак е по-смъртоносен, когато включва популации от генетично различаващи се клетки.

Серозният рак на яйчниците, представен от туморни клетки с различен генетичен профил, е много по-вероятно да прояви резистентност към терапията и да рецидивира. Преживяемостта на пациентките в този случай е много по-ниска.

Тези изводи се появиха за пръв път през февруари тази година в списанието PLOS Medicine, в статия със заглавие: „Пространствена и времева хетерогенност на високостепенен серозен рак на яйчниците: филогенетичен анализ“. Статията описва как изследователи от института Cancer Research UK оценяват генетичното разнообразие и хетерогенността на солидните тумори и как обвързват тези показатели с преживяемостта на пациентките.

Според учените в основата на закономерността стои „клоналната експанзия“, а именно процеса, чрез който туморните субпопулации, притежаващи еволюционно предимство, например бърз растеж или резистентност към химиотерапия, стават доминиращи в туморното образувание.

Анализът, който учените провеждат, включва проби от 14 пациентки, подложени на химиотерапия срещу високостепенен серозен рак на яйчниците. Пробите са взети по различно време и от тумори с различна локация. Използвани са методи за възстановяване на еволюционната история на заболяването в рамките на всеки пациент на базата на геномни изследвания.

„Ние на практика показваме как високостепенния серозен рак на яйчниците се развива и разпространява, като темповете на тези процеси могат да варират в широки граници. От съществена важност е, че данните са в съответствие с тези, получени чрез цитологични изследвания и от анализи на циркулираща туморна ДНК.“

Екипът установява също така, че генетичните промени, определящи лекарствената резистентност, могат да бъдат налични още преди лечението да е започнало, което е в контраст с досегашните схващания, че само химиотерапията е отговорна за тези явления.

Ръководителят на изследването, Джейнмс Брентън отбелязва: „Нашата работа е важна, защото ни помага да внесем яснота в „генетичния хаос“ на туморните клетки. Също така може да ни даде важни насоки при разработването на нови лекарства за рак в бъдещето“.

Както това, така и все повече съвременни научни изследвания потвърждават предимствата на персонализирания подход в лечението на ракови заболявания. По още един начин се доказват ползите от изследванията от типа „течна биопсия“, които позволяват да се проследи хода на заболяването в реално време, като същевременно са и неинвазивни за пациента.