На 29 и 30 юни 2015 г. НМ Дженомикс организира акция за вземане на кръв за Пренатест, в рамките на която бъдещите родителите ще могат да си направят изследването на преференциални цени. Този месец акцията включва пакет Пренатест 3, който обхваща трите най-чести хромозомни аномалии на плода – синдромите на Даун, Патау и Едуардс. Изследването е приложимо от най-ранен период на бременноста – 9 г.с. както за едноплодна, така и за многоплодна бременност.

Синдромът на Едуардс е втората най-често срещана тризомия след Синдрома на Даун. Причинява се от наличието на допълнителна хромозома в 18-та хромозомна двойка. Тази аномалия се проявява при едно на 6 000 раждания и по-често засяга момичета. Рискът плодът да е засегнат от Синдрома на Едуардс нараства с възрастта на майката.

В повечето случаи Синдромът на Едуардс води до спонтанен аборт, най-често свързан със сърдечни аномалии и неправилно развитие на нервната система на плода. Присъствието на джобове с течност в мозъка е една от ранните анатомични индикации за синдром на Едуардс. Проявите на синдром на Едуардс включват тежки анатомични и физиологични аномалии, сред които дефекти във функционирането на бъбреците, вродени сърдечни пороци, неправилно разположение на стомашно-чревния тракт в тялото, затруднения при дишането и др. Физическите признаци, с които се отличава състоянието са: микроцефалия (малка глава), недоразвити уши, стеснена челюст, раздалечени очи, недоразвити пръсти или нокти и др.

Прогнозата за преживяемост на новородените е изключително ниска – само при 50% от тях тя е повече от две седмици, а при 20% – повече от три месеца. Затова Синдромът на Едуардс, както и Синдромът на Патау се определят като „несъвместими с живота“. Диагностицирането им в по-ранен период може да спести на семейството тежката емоционална травма, каквато би причинил евентуален аборт в късен етап на бременността.

За съжаление, не съществува лечение за Синдрома на Едуардс и грижите се съсредоточават върху отделните животозастрашаващи симптоми – най-често това са сърдечно-съдови проблеми или инфекции. В много от случаите се налага храненето да се извършва със специална тръба, заради проблеми с храносмилателната система. Повечето семейства нямат възможност да осигуряват необходимата медицинска грижа у дома, затова най-често засегнатите деца прекарват целия си живот в болници или хосписи.